Движещата сила представлява водещата причина да вършим или да не вършим нещо. Тя е върховният смисъл, въз основа на който живеем по съответен начин и който определя каква ценностна система отстояваме. Това е силата, която стои зад мотивацията да работим дадена професия, да общуваме, да бъдем с определени хора, да се образоваме, да се забавляваме и т.н. Тя е нагласата ни към живота, към нас, към другите, към Бог… към всичко. Движещата сила е основният ни източник на енергия, като едновременно с това тя предопределя пътя, по който ще вървим, ако я следваме. Поради тази причина, ако познаваме каква е нашата движеща сила, индивидуално като личности и колективно като общество, можем да определим накъде ще насочваме живота си, какъв мироглед ще изградим и как ще възприемаме случващото се около нас.
В обществен план движещата сила на една цивилизация е онзи стимул, който управляващите окуражават сред управляваните. Тя присъства във всички основни обществени отношения. Тя е крайъгълният камък, около който се изгражда всяка цивилизация и колкото по-добре я познаваме, толкова по-ясно ще можем да очертаем позитивите и негативите, които се пораждат от нея.
Движещата сила предопределя посоката на развитие на обществото. Много често тя не се осъзнава изцяло от хората, но обикновеното наблюдение на живота им и честната оценка за мотивацията за дадени отношения я разкрива. Погълнати от различни проблеми, голяма част от хората стават неспособни да виждат посоките на развитие, към които се насочват отделни обществени групи и обществото като цяло. Ако индивидуалната етика на индивида и тази на обществото не са в унисон, то често пъти за човека възниква екзистенциален избор: да пренасочва даден колектив в друга, по-добра посока на развитие или да се отдели от него, за да запази интегритета си.
Освен при възникването и развитието на дадена общност или на цяла цивилизация, движещата сила предопределя и периодите на упадък, които бележат необходимостта от трансформация и вътрешна реорганизация на общността.
Можем да изведем две достатъчно общи и диаметрално противоположни движещи сили, които присъстват в някаква степен в живота на всеки човек и на всяко общество. Първата е службата на егото, а втората – служба на цялото.
Служба на егото
Изграждането на общество, което се развива (или деградира), водено от служба на егото като водеща движеща сила, е съзнателен, целенасочен и проследим процес, който формира основните обществени отношения в продължение на хилядолетия до настоящето. Тази движеща сила присъства в правораздаването, политиката, международните отношения, икономиката, здравеопазването, образованието и дори религията. Всяка религиозна, политическа, икономическа или друга социална система, която внушава страх за оцеляване и насърчава определено поведение с материални награди или предоставяне на статус, а регулира нежелано поведение с налагане на санкции, е вид система в служба на егото. Това е така, защото се разчита да бъде окуражено или възпряно дадено поведение на човек или група хора чрез въздействие върху тяхното его, а не се прилагат мерки в посока подпомагане осмислянето на последствията от техните действия за цялата среда. Един от най-лесните начини да определим дали една социална система е в служба на егото, е да проследим на какъв принцип се разпределят благата в нея. Ако те се дават като форма на награда и се отнемат като израз на санкция, то можем да заключим, че това е егоистична система, тъй като управлението засяга егото на човека или на организацията.
Всички действащи правни системи, голяма част от утвърдените религии и цялата капиталистическа икономика в настоящето функционират в служба на егото. Доминацията на движещата сила на службата на егото в нашия свят е толкова тотална и от толкова много години, че човек лесно може да се заблуди, че друга сила не съществува, други принципи не са устойчиви и друг ред би бил невъзможен.
Най-силно пропагандираната неистина в този вид системи е, че егоизмът и користният интерес са най-дълбоките мотиватори за развитие, поради което тази нагласа се отстоява през хиляди години история. Голяма част от хората, които имат хуманни нагласи и са склонни да изпитват любов, приемат с нежелание да участват в дадена егоистична система основно поради две причини: Първата е, че не е предложена алтернативната система в служба на цялото, а втората е, че благата, които получава човек за участието си в егоистична система, могат да се използват за споделяне с хора, на които той държи и обича, както и за материално подсигуряване на желани проекти. Следователно за тази голяма група хора това участие се явява компромис, в който е налице дълбок идеологически конфликт, а не избор, основан на общи ценности за развитие.
Приемането на тази заблуда, че егоизмът е най-дълбокият мотиватор, за абсолютна и неопровержима теза, предпоставя ограничен набор от инструменти за водене на обществото. Те се характеризират с това, че въздействат върху егото на неговите членове, поради което целите пред общността остават неясни. Това води до постепенно социално саморазрушение, ограничаване на мироглед и взаимно отчуждаване на участниците в системата. Тези методи и инструменти за въздействие са разгледани самостоятелно в следващите глави. Характерно за тях е, че често пъти те са примитивни, груби и ограничаващи свободата на индивида, дори когато тя е насочвана към позитивни промени за обществото и води до хармонични творчески изяви.
Социална система, ориентирана в служба на егото поддържа мироглед на нищожна значимост и заменимост на всички свои участници. Това възприятие на човек за себе си е предпоставка за възникване на нагласа, че е нормално да бъдеш използван от системата дори, когато от тази дейност не възниква нищо добро. Отсъствието на яснота у човека за предназначението на неговия живот и целта на всяка форма на социално организиране, се явява крайната стена на затвора, в който се превръщат обществата в служба на егото.
Егоистичните социални системи поставят самоцелното оцеляване на човек като негова основна цел на участие в обществения живот. Именно този белег е характерен за всички социални системи в служба на егото и именно той изгражда основите на безразличието, нехуманизма, а впоследствие и на глупостта, която води до самоунищожение.
Иронията в ритъма на съществуване на всяка система в служба на егото е, че нейните ценности и действия, които са предназначени да я опазват на всяка цена, водят до самоунищожението ѝ. Причината е, че субектите в тази система, които добиват доминиращо положение, на определен етап на развитие осъзнават, че те също са се превърнали в заложници и се обръщат срещу нея, съответно срещу всички субекти в нея. Ако управляващите осъзнаят, че тяхното истинско предназначение е да трансформират системата в служба на цялото, или да освободят нейните членове да се включат в такава система, много страдание ще бъде предотвратено.
Освен че оцеляването е превърнато във водеща цел за участниците в тези системи, то е и за сметка на всички останали и цялата заобикаляща среда.
Системата се представя единствено като защитник на обществото, което може да бъде вярно, ако социалните роли са създадени така, че да обслужват интереса на цялото. Когато това не е направено, тя се превръща в катализатор на най-големите конфликти и причина за личната несигурност. Декларираните идеали за хуманизъм, етика и справедливост в егоистичната система в повечето случаи са празни лозунги. Методите на управление в егоистична система включват нарушаването на едни идеали, за да се гарантира опазването на други. Типичен пример е пренебрегването на човешките права на лице или група хора, с цел да се затвърди сигурността на други.
Държавата, която в модерния си вид, е система в служба на егото изисква от своите граждани да са безусловно подчинени на нейните органи и да спазват законодателството, създадено от тях. Всяко лице има различна значимост за системата и е използван за нейното стабилно съществуване. Законодателството в държавата действа като външно наложена воля, която следва да бъде изпълнявана. Неизпълнението ѝ води до репресивни санкции, които засягат правата на нарушителя и в повечето случаи не водят до промяна на неговото поведение. Мирогледът, който се поддържа у човека за себе си, е, че е нищожна прашинка в системата, която добива повече значимост и по-голяма стойност, ако успява да прави другите зависими от себе си. В икономически отношения откриваме тези ценности сред корпорации, които следва да изграждат зависимост на потребителите си към своите стоки. Служителите в корпорации, които знаят, че са необходими за организацията, преговарят за своето възнаграждение като използват моментната зависимост на компанията от тяхната дейност. Политическите лидери придобиват тежест в обществата си не защото имат верните решения на обществени проблеми и визия за социално развитие, а понеже са способни да съберат електорат, без значение какви са посланията им. Една религия става обществено приемлива и „традиционна“ според броя на своите последователи, без да е от значение как нейната доктрина въздейства на тях и какви си духовните утвърждения в нея.
За да бъдат ефективни методите за управление на обществото в такава система, е необходимо да се възпитава отъждествяване на индивида с неговото его. Това определя посоката на търсене на смисъл на живота, като се фокусира основно върху икономическото си благосъстояние и властови възможности в обществото. Способността на човек да намира висш смисъл в утвърждаването на непреходни хуманистични и екологични ценности, се разглежда като слабост в егоистичната система, тъй като той няма да бъде склонен да се възползва максимално от дадена ситуация на потребяване.
Истинската причина за стимулирането на тази движеща сила е, че когато тя се превърне във водеща за участниците в системата, те загубват усещането си за висш смисъл в живота си. Техният мироглед се ограничава, тяхната етика постепенно става все по-малко хуманна, а възможностите за позитивно творческо въздействие намаляват. Когато човек не познава себе си достатъчно добре и не е намерил висшите си идеали и смисъл на съществуване, лесно може да му бъде привнесена егоистична нагласа, а оттам и лесно може да бъде управляван чрез егото си.
Колкото повече човек или организация възприемат за водеща движещата сила служба на егото, толкова повече те се откъсват от хуманната си етика и се отдалечават от своя висш смисъл на съществуване. В крайна сметка човекът или организацията, които възприемат ценностите на егоистичните системи, забравят или пренебрегват естественото добро отношение към друго същество, включително и към планетата.
Всеки индивид и всеки колектив, които нямат усещане за единство с всички останали, независимо от техните различия, които живеят просто, за да оцелеят, биват насочвани като безволеви фигури за нечии користни цели. Следователно внушението, че най-важната посока на развитие е егоистичната, се явява фина форма на контрол над всички участници в системата. Той не е задължително да бъде приложен чрез явната власт от дадена институция, а много по-често се състои в поддържането на нагласи и обществен модел, в който хората са разделени и не намират общ път на развитие. Когато участниците в една система са убедени, че трябва да формулират своя интерес користно, без да направят усилия да го интегрират с интересите на останалите, то тяхното поведение задължително се превръща във вредоносно за цялата среда.
Егото, разбирано като запазване на ограничена идентичност от външния свят, само по себе си, не е проблематично. Неговото балансирано развитие се явява абсолютна необходимост за всеки индивид и всяка организация, за да бъдат те осмислени като самостоятелна, свободна и защитена реалност. Големият проблем, който поражда движещата сила в служба на егото, е поставянето му в центъра на съществуването на съответния индивид или организация, защото това води до грубо адаптиране на средата към него. Резултатът от това е достигане до користна нагласа, която заслепява индивида или организацията за интересите на останалите и изкривява посоките на развитие, които дават най-добри решения на съществуващи проблеми. Дори да бъдат осъзнати тези чужди интереси, те или се пренебрегват, или служат за възползване от съответния субект. Стимулирането на тази движеща сила сред всички участници в дадена система води до нагнетяване на средата и превръщането ѝ в зона на конфликт и съперничество.
Когато интересът на ограничен кръг семейство, корпорация, партия, религиозна или друга организация е преследван по начин, по който не са съобразени интересите на цялото, то развитието на тази организация отново се явява форма на служба на егото. Една част от тези колективи са способни да изграждат конструктивни и хармонични вътрешни отношения между своите членове, но ако при взаимодействието с външния свят имат користни цели и действат в ущърб на интересите на цялото, те също действат като субекти в служба на егото.
Ако човек е предан на своята организация и служи безкористно за нейното развитие, но тя действа в служба на егото, то участието му в организацията също поддържа тази движеща сила. Следователно не е достатъчна само безкористна нагласа и алтруистично поведение на едно лице, за да не бъде неговата служба на егото, но е необходимо и цялостният ефект на организацията, в която участва, да постига благотворно влияние в средата чрез развитие на цялото.
Движещата сила в служба на егото води до изкривено идентифициране на обществените приоритети. Когато тя е доминираща за дадена организация, се опазва зле функциониращо статукво за сметка на цялостната среда на живот, която се уврежда все повече. Типичен пример за това поведение в глобален план е отсъствието на воля от страна на държавите за борба с климатичните промени и липсата на цялостен план за трансформиране на икономиката, така че тя да бъде социално справедлива и щадяща околната среда.
Егоистичните системи разглеждат животните, растенията и Земята като вещи, които се използват от човека тук и сега. Незначителни са законодателните промени в определени държави за промяна на тази визия. Преобладаващо е разбирането, че те са базисен икономически ресурс, който може да се използва за създаване на зависимост на големи групи хора от необходимостта им от храни.
Единството в система в служба на егото се постига, когато хората се съгласят да бъдат използвани за користни цели, като същевременно получат право да използват други по същия начин. Управлението на този вид система е планирано използване. То включва анализ за какво и до каква степен някой може да бъде употребен за егоистични цели.
Този модел на изграждане на общност може да се определи като психически нездрав, тъй като всички участници имат възможност да заемат роли само на жертви и насилници.
Развитието на участника е насочвано и ограничавано според нуждите на системата. Това означава, че ако тя се нуждае от голям брой лица, които да извършват нискоквалифициран труд, тя трябва да осигури тяхното ранно отпадане от образователната си система и да ги принуди икономически да потърсят съответната работна позиция. Съвременните Западни общества гетоизират голяма част от малцинственото си население и окуражават нелегалната имиграция именно с цел да ограничат възможностите на реализация на тези хора, за да са принудени да заемат нискоквалифицирани позиции на трудовия пазар.
Друг съществен недостатък на егоистичните общества е обстоятелството, че определени проблеми се явяват необходими за системата, а тяхното цялостно разрешаване – нежелан резултат. Примери за поддържането на удобни проблеми в държавите са разгледани в следващите глави.
Служба на цялото
Ако службата на егото, тоест егоизмът, е добре позната черта на отделния човек и присъща линия на мислене при управлението на обществени процеси, то службата на цялото се нуждае от по-обстойно описание. Познатите подходи и методи на управление на държава или развиване на частен бизнес неоправдано пренебрегват тази движеща сила. В следващите глави се представят какво би било ползотворното влияние за обществото като цяло, ако бъде интегрирана тази движеща сила към различни социални структури.
Можем ли рационално да определим какво е това цяло? Кой е субектът, чийто интерес защитаваме като върховен и с предимство пред всички останали? Какво стои в центъра на социалната система като върховен идеал? Как следва да се организира едно общество, за да се нарече то холистично (в служба на цялото)? Имаме ли примери за социални модели, които се изграждат в служба на цялото?
Нека да дефинираме цялото чрез неговите части, а именно с онези субекти, които се включват в него. Това са всички живи същества, които членовете на съответната система познават и, за които може да се предположи, че ще възникнат. Цялото включва също така Космоса, всички вселени, галактики, Земята и всички небесни тела. Към него трябва да прибавим всички хора, всички животни, растения и всички други живи същества, които са ни известни, и такива, които откриваме. Част от цялото са също и всички живи организми от миналото, тези, които съществуват в настоящето и всички потенциални живи творения, които могат да се появят в бъдеще. Понятието живо същество обикновено се отъждествява с биологичен вид. Ако бъде научно доказано, че съществуват и други живи съзнателни същества, които нямат познатата на Земята биология, те също следва да бъдат разглеждани като част от цялото и като субекти на холистичния модел. Повече подробности за субектите на холистичния модел са разгледани в глава втора.
За да отговорим на всички поставени по-горе въпроси, е необходимо първоначално да изясним какво стои в основата на движещата сила служба на цялото и каква нагласа създава тя у човека и обществото.
На най-дълбоко ниво и в центъра на тази движеща сила стоят знанието за единство между всички, наличието на общ Източник на живот и способността на индивида да разглежда себе си като уникално негово проявление. Това знание и интуитивно усещане формира стремеж към изграждане на хармонични връзки, които да подпомагат онова развитие на всички лица, което е в техен най-добър интерес.
Това единство не обезличава индивидите и не ги уеднаквява, а признава тяхната равна значимост и стимулира тяхното творческо и уникално развитие в посока, която е уважителна към останалите. То следва да бъде отличено от наложената унификация, характерна за егоистичните системи, които деформират своите участници и ги превръщат в оцеляващи индивиди, които експлоатират средата.
Следователно идентичността, която формира движещата сила в служба на цялото, е отвъд користното преследване на преходни цели и се простира в усещане за принадлежност към цялата среда.
Службата на цялото следва да се отличи от безличностен поглед и безчувствено отношение към хората. Съществената разлика с егоизма е, че човек не преследва своето щастие и просперитет за себе си и своите близки, за сметка на всички останали и цялата среда.
Невъзможно и ненужно е човек сам да разрешава всички проблеми в света. Службата на цялото не се свързва с прекомерно натоварване с отговорности или с поемане на чуждо бреме. Тя е навременно локално действие в средата, което довежда до глобално хармонизиране на цялата система.
Коректното наименование на движещата сила е „в служба на цялото“, а не „в служба на другите“, тъй като при последната човекът изключва себе си от приложното поле. Това изключване не е желателно, тъй като самият той носи отговорност за своето развитие и единствено той има свободата да определя неговата посока.
На основата на знанието за единство между всички индивидът изгражда нагласа не просто за съобразяване на своите интереси с тези на останалите, а за адекватното им безкористно удовлетворяване чрез отношенията, които се изграждат с тях. Това означава, че взаимодействието между лицата води до позитивно развитие както за тях, така и за цялата среда.
Една от основните разлики между двете движещи сили е, че службата на цялото изисква балансиране на личния интерес с тези на останалите и намиране на взаимно удовлетворителни решения, а службата не егото води до пренебрегване интересите на други субекти, възползване от техните потребности и преследване на користни цели.
Егоистичните модели разчитат институционализирани авторитети да формират реалността и нагласите в обществото, вместо да предоставят инструменти на хората сами да извършват това. За да се постигне тази цел, в обществото се пропагандира абсолютно доверие към тези утвърдени източници на информация, тъй като те са контролирани. Системата в служба на цялото, за разлика от егоистичната, разчита на предоставяне на инструменти за изграждане на собствен мироглед и обучава участниците да боравят с тях. Лицата, които са развили експертиза в дадена област, представят своята задълбочена визия и гледна точка, но оставят свободата на всички останали да формират изводите си за себе си и окуражават критичното им мислене. Тази съществена разлика между двете системи превръща егоистичната система в догматична и налагаща, а холистичната в творческа и уважителна.
За разлика от егоистичната система, ценяща енергията, която човек успява да вземе от останалите, най-често под формата на пари, то холистичната цени вида и количеството енергия, която човек дава на цялото.
Един от най-сигурните начини да разберем дали движещата сила в служба на цялото ни води при избора на дадена професия, е ако можем да отговорим утвърдително на следните въпроси:
Въздействам ли достатъчно добре за развитието на обществото чрез извършването на своята трудова дейност?
Щях ли да пожелая да упражнявам съответната професия, ако бях много добре материално подсигурен и не съм икономически принуден?
Щях ли да упражнявам съответната професия, дори да ми предложат много по-добро заплащане за извършване на работа, която постига по-ниско ниво на защита на интересите на обществото?
Движещата сила в служба на цялото превежда индивида или организацията към нови нива на самопознание и самоусъвършенстване. Това е следствие от развиване на усещането за единството между тях и външния свят, което може да се разглежда и като разширяване на съзнанието.
В настоящето не са известни исторически сведения за държави, които са управлявани чрез стимулиране на движещата сила в служба на цялото. Независимо от това обстоятелство, можем да открием една конкретна социална организация, която функционира успешно, като прилага именно тази сила на вдъхновение. Тази социална организация е любящото семейство.
Съществуват множество видове семейства, голяма част от които не изграждат хармонични връзки между своите участници. Поради тази причина тук се акцентира на онова семейство, в което съществува любов, уважение, зачитане на интересите на членовете, доверие и добра комуникация помежду им. Накратко, това семейство може да бъде наречено любящо. Тази форма на социална организация е позната на голяма част от хората. За нея е характерно, че се избягва съперничеството между участниците, а то е заменено с намиране на желаната и подходяща роля за всеки член на семейството. Връзките в него са много устойчиви и се характеризират с голяма степен на доверие. Мотивацията за развитието на отношенията и укрепването им е висока сред всички участници. Любящото семейство успява да функционира добре, когато егоистичните нагласи на участниците в него не са водещи и егоистичните действия се избягват. Удовлетворението и радостта от безкористната служба в полза на семейната общност и всички нейни членове, дават основание да разглеждаме тази социална организация като пример за общност, чиито вътрешни отношения се изграждат в служба на цялото. Качествата, които развива всеки участник в любящото семейство, включват честност, уважение, заинтересованост за другите, доброта, нагласа за подкрепа и др. Следователно доброто функциониране на тази общност видимо изгражда всички нейни членове по един градивен начин, в който се разкриват техните духовни потенциали. Това ни дава основание да използваме частично аспекти от този социален модел на организиране като образец за изграждане на още по-големи общности, включително частни организации и дори държави.
Напълно възможно е едно семейство да бъде любящо само към своите членове, но да действа безскрупулно срещу външни лица. Така например в една диктаторска фамилия или експлоататорска фамилна корпорация може да съществува атмосфера на любов и разбирателство във вътрешните отношения, но нехуманен терор да преобладава в отношения към подчинените лица и външния свят. Поради тази причина, освен вътрешните отношения, външните също следва да съответстват на характеристиките на любящото семейство, за да може една общност да бъде в служба на цялото.
Огромен проблем във функционирането на големи общности е, че до днес не съществуват достатъчно добре изградени глобални социални модели и система, която да се развива от движещата сила в служба на цялото. Това за първи път може да бъде извършено с изграждането на холистично общество.
© Александър Миланов, 2016