Удовлетворяването на интереса на човечеството изисква да бъде направена подробна оценка на потребностите на участниците в холистичната организация. Съчетаването на индивидуалните предпочитания на всеки с оптималните възможности на холистичната организация включва правото на човек да избира какво да потребява, в какви количества и колко често да заменя дадена вещ с нова. Както беше посочено по-горе, холистичната система предвижда свобода на упражняване на частната инициатива и позволява на човек да преследва всички свои желания, които са правно позволени. Това може да се случва чрез извършване на търговска дейност, както и в капиталистическата система. Съществената разлика е, че голяма част от публичните блага се управляват и разпределят така, че да се осигури равен достъп на всички участници и при поетапно удовлетворяване на класовете на потребностите. Класовете на потребностите определят кои човешки нужди и желания са с приоритет на удовлетворяване пред други.
Тази класификация е наложителна за удовлетворяване интересите на общността, защото чрез нея се постига приоритизиране на използването на ресурсите и тяхното справедливо разпределение при равен достъп. Тя е от изключителна важност за доброто управление на труда, който участниците в служба на цялото полагат. Следователно трудовият процес в холистичната икономика се насочва по начин, по който да отговори на нуждите на общността в даден момент. Не може да се каже същото за капиталистическата система, в която частната корпорация е основният работодател и тя определя вида на работа за служителя. Предназначението на тази трудова дейност и нейна основна функция е да оцелее корпорацията, без да се интересува дали тя развива обществото.
Класифицирането на потребностите се нуждае от самостоятелно и обстойно изследване, обхващащо всички видове потребности, които холистичната система следва да удовлетвори. Тази класификация отразява разбирането на обществото за човека и от нейното добро изграждане зависи какви стоки и услуги ще могат да бъдат предоставяни на всеки участник.
Тук е важно да се акцентира, че обособяването на групи от по-горен клас не разглежда изкуството, спорта, развлеченията, туризма, науката и други несъмнено важни дейности като по-малко значими, отколкото подсигуряването на дом, храна, вода, отопление. Обособяването се извършва от гледна точка на условията за съществуване, а не за да се дава оценка за важността на даден икономически отрасъл или вид работа. Класовете на потребности могат да се определят като различни елементи на къща, при което базисните са нейните основи, стени и покрив, а тези от по-горни класове олицетворяват нейното боядисване и обзавеждане.
Преди да се пристъпи към разпределяне на публични стоки и услуги по класове, е необходимо да се прецени кои блага холистичната система ще предоставя безплатно, кои ще бъдат на свободния пазар за търговия с външни лица и кои ще бъдат забранени за търговия. Такава преценка за режима на търговски стоки се извършва и днес в капиталистическите общества, в които разрешените продукти се продават свободно, за някои продукти се изисква специално одобрение, а други са забранени.
В капиталистическата система не съществуват ясни критерии и не се отделя достатъчно внимание на това каква стока да бъде на свободния пазар. В повечето случаи ако съществува търсене, то е допустимо да има и предлагане, независимо от това до какви социални и здравословни ефекти ще доведе съответният продукт. Отново можем да посочим примера с цигарите, които се явяват вредни и към които се създава зависимост. А какво остава за либералния режим в много държави за продажба на оръжия, включително автоматични.
Холистичната система за разлика от капиталистическата се интересува в много по-голяма степен как хората упражняват свободната си воля и какъв избор извършват за себе си и за останалите. Тази система не въвежда по-големи ограничения на лицата, отколкото капиталистическата, но ще предоставя на своите участници безплатен достъп до блага за онези продукти, които се явяват полезни и здравословни за тях. Както се извършва и днес, всеки конкретен продукт и услуга ще бъдат разглеждани от експертни комисии, но критериите ще бъдат да се послужи на потребителите по най-добър начин. Няма да бъде възможно да се лобира за разпространение на нискокачествени и опасни продукти, защото може да се печели от тях. При добро управление на холистичната организация резултатът ще бъде свободно предоставяне на много повече полезни стоки и услуги, отколкото предоставят най-развитите капиталистически държави за своята средна класа.
Вторият акцент на въздействие върху формирането на отговорно потребителско търсене са образованието и информационните кампании. В капиталистическите системи е видно, че ако такива дейности се осъществяват умело, те оказват много благоприятен ефект за ограничаването на нездравословните зависимости.
След като бъде определено кои блага са полезни и могат да бъдат включени за свободно и равно предоставяне, то те следва да бъдат поставени в съответния клас от потребности, който общността е извела.
Класифицирането на потребностите няма връзка с възможностите, които системата притежава в конкретен момент да осигури дадени блага. Така например, ако поради лошо управление една холистична общност не успява да осигури здравословна храна и подходящо жилище на участник в общността, това не променя неговата нужда от храна и дом.
Основният принцип за постигане на равенство в разпределянето на публичните блага е, че първоначално се удовлетворяват потребностите на всички участници от първи клас (базисните). След като всеки в холистичната организация може да упражни правото си да получи определена стока или услуга от първи клас, се преминава към удовлетворяване на потребности от следваща степен. Потребности от втори клас са онези, които не са непосредствено необходими за оцеляването на индивида, но много често са абсолютно необходими за неговото етично и духовно развитие, разширяване на себепознанието и подобряване на качеството му на живот.
След като бъдат описани и класифицирани потребностите, следва да се прецени достъпът до кои стоки и услуги би довел до тяхното удовлетворяване. Сред базисните потребности на всички участници е редно да поставим необходимостта от нахранване, а здравословната храна се явява благото, което удовлетворява тази потребност. Каква храна ще консумира, разбира се, ще преценява самият човек. Холистичната система ще даде възможност за много по-богато разнообразие от полезни продукти и услуги, каквито не могат да предложат нито капиталистическите, нито комунистическите системи. Причината е, че трудът на хората и ресурсите ще бъдат фокусирани именно върху това разнообразие и няма да се поддържат ненужни бариери пред сдобиването с едно благо, каквито поставят егоистичните системи. Производството на нискокачествена, нездравословна и дори опасна храна с цел намаляване на разходите ще бъде забравена тенденция, присъща само на капиталистическата хранителна индустрия.
Целта на холистичната икономика да удовлетвори индивидуалните потребности на всеки човек е това, което я различава от капиталистическата и комунистическата. Последните ограничават достъпа до стоки и услуги за повечето хора, за да бъдат предоставени най-качествените на малцинството от най-богатите и привилегированите.
За да се осъществи удовлетворяване на потребностите на участниците в холистичната организация, е необходимо това да се случва едновременно за всички, що се отнася до определен клас от потребности.
Ако приемем, че развлеченията попадат във втори и по-горни класове на потребности, тъй като не се свързват с непосредственото оцеляване на индивида, а с неговото емоционално, духовно развитие и удоволствие, то е редно тяхното удовлетворяване да се извършва, след като се гарантира това от първи клас за всички участници. Този принцип гарантира хуманното, хармонично и балансирано развитие на общността и претворява на практика ценностното убеждение, че всеки човек е еднакво важно индивидуално проявление на цялото човечество.
Равният достъп до публични блага постепенно ще доведе до премахване на класовото разделение, основано на икономически критерий. Ще бъде елиминирана субективната оценка, че една длъжност заслужава повече блага от друга. В настоящето голяма част от обществото не желае това премахване и хората са възпитавани да възприемат класовото разделение като нормален модел на социално организиране. Нещо повече, принадлежността към дадена класа, обособена по икономически критерий, се е превърнала във фундамент за психологическото изграждане на личността. Това ценностно възприятие е необходимо за капиталистическата система, тъй като води до разделение между хората, а то създава условия за манипулиране и контрол.
Независимо от това, че дадена длъжност изисква повече знания и умения от друга, достъпът до блага не следва да се променя и да служи като стимул за едно лице в холистична организация. Желанието и възможностите на един човек да бъде полезен на другите с извършването на даден труд е водещият стимул, който се окуражава за работа в холистично общество. Икономически привилегии, предоставяне на по-голям достъп до стоки и услуги за определена длъжност или определена група от хора грубо противоречат на принципите на изграждане на холистична организация. Правила или действия, които водят до такъв тип разделение, се считат за форма на корупция и нарушение на идеалите на холистичното общество. Лицата, които ги извършват, демонстрират неразбиране на принципите на изграждане на холистична система. Когато е налице подобно неразбиране, лицето не следва да израства кариерно в холистична организация.
Пример за отсъствие на разделение, основано на икономическата награда при лица с различни способности, можем да открием и днес в рамките на любящото семейство. Един добър родител не дава по-скъпа храна на това дете, което му носи по-добри оценки от училище, отколкото на другото, което не се е справило толкова добре. Храната в тези семейства обикновено се разпределя по вкус, а не по заслуги.
Следващата фундаментална разлика между егоистичните модели и холистичния е в отношението към участниците и по-специално дали системите ги разглеждат съответно като заменими ресурси, или като уникални и назаменими проявления на Абсолюта. Тази разлика в отношението към участниците, а оттам и в предназначението на двата вида системи, е на най-дълбоко ниво и разкрива предназначението на организациите. При първите системата експлоатира участниците си и изсмуква енергията им, а при вторите тя фасилитира отношенията помежду им, като управлява и споделя енергията на всички в техен интерес.
Холистичният модел отчита, съхранява и развива уникалността на своите участници. Свободата на всеки да определя своя път на личностно развитие е ценност както за човека, така и за холистичната общност. Функцията на холистичната организация е да подпомогне този свободен избор да бъде в интерес на цялото, тъй като това ще доведе до най-удовлетворителни резултати и за човека, и за всички участници в общността.
Капиталистическият модел разглежда всеки участник през призмата на социалната прослойка, в която той се намира. Неговите достойнства се оценяват (включително и в пари) през способностите му да привлича енергия и да насочва публично внимание. Разглеждането на хората като заменим ресурс за икономиката води до редица проблеми не само за тяхното оцеляване, но и за осмислянето на живота им като духовни същества, които са проявления на целия Абсолют. Капиталистическата система изгражда и поддържа крайно ограничена визия за човека, която, ако той приеме, е обречен да създава нещастие за себе си и околните.
Когато разглеждаме незаменимостта на всеки участник в холистична организация, това означава, че адаптираме цялата система към неговите потребности в степента, в която това е оптимално възможно за организацията. При добро управление ще е налице все по-добро и по-пълно адаптиране на системата към участниците. Това може да се изразява във всяка област на икономическото производство и трудовия процес: от индивидуално оформление на дома, автомобила, дизайн на дрехи, през разнообразието от здравословна храна, качествени забавления и се стигне до гъвкавост на работното време, удовлетворение от положения труд и т.н.
Каква индивидуална свобода предлага капиталистическият модел?
Модерният капитализъм се е трансформирал в голяма степен, така че да предлага по-голяма свобода на част от своите участници, отколкото те са имали в миналото. Това се дължи основно на отвоюваните човешки права, сред които частично премахване на расови и полови предразсъдъци на управляващите. Втората предпоставка за повече свобода са някои аспекти на технологичното развитие през хилядолетията. Същевременно упражняването на тази свобода си има своя цена както в преносен смисъл, така и буквално. Необходимо е човекът да разполага с пари, тоест да е привлякъл енергия от други участници, за да упражнява правото си да закупува дадена стока или услуга. Целта на продавача почти никога не е да удовлетвори по най-добър начин потребността на купувача, а да му вземе колкото може повече пари и да създаде психологическа връзка на зависимост между продукта и потребителя. Продавачът цели да развие тази връзка и тя да бъде експлоатирана и в бъдеще, за да гарантира собствената си устойчивост. Едни от най-печелившите световни корпорации, за които всеки читател може да се досети, правят огромните си печалби от продукти, които са вредни за здравето на хората или не са от първа необходимост в системата от класове на потребности. Техните маркетингови стратегии успяват да превърнат дори вредния продукт в желан. Този начин на икономическо функциониране не е в интерес на цялото и деформира обществените отношения. Холистичната икономическа система не трябва да използва публични ресурси за стимулиране на подобен тип явления, тъй като те не са в интерес на общността.
Днешният капитализъм е организиран глобално, като икономическото неравенство между участниците не е само вътре в държавите, но все още се поддържа между цели раси. Тезата, че колониализмът е премахнат, е вярна частично и не следва да забравяме, че населението на отделни развиващи се държави не може да се освободи от деспотичните си режими, които грубо нарушават човешките права. Тези управници са мълчаливо, но стабилно подкрепяни от западните и други водещи правителства. За да онагледим тази теза, нека да разгледаме накратко производствения и търговски цикъл на разпространен продукт като какаото.
Като основна суровина за всички шоколадови изделия, производството на какао е ключово за целия сектор, който реализира приходи от продажби за 2015 г. от близо 100 млрд. долара.(21) Консумацията на шоколадови изделия е преобладаваща в западните общества, като в европейските държави и САЩ тя е над 70% от общото количество потребен шоколад в цял свят.(22) Приблизително същият процент, или близо 2/3 от общото количество какао, е произведено в само две държави в света – Кот д‘Ивоар и Гана.(23) Следователно е налице солидна и проследима зависимост между икономиките на тези две държави и потреблението в западните общества. От години са налице неоспорими данни за масово използване на деца за робски труд при производството на какао в тези две държави.(24) Не всеки детски труд се смята за робски, но когато е налице продължителност на работа за малолетни от 12 часа дневно, забрана за образование, необезопасено използване на химически препарати, ниско заплащане, то това са груби нарушения на редица норми на международното право. Детайлно изследване по темата за робския детски труд в Западна Африка заключава, че над 2,03 милиона деца извършват опасен труд при производството на какао в гореспоменатите две държави.(25) Западни корпорации, които изкупуват какаовата продукция, са наясно с нарушенията на човешки права много преди тяхното публично оповестяване, а дори и да отричат, то са могли да проучат въпроса. Това само по себе говори ясно за двойния стандарт в отношението към хората и нарушаването на интересите на човечеството. Доказателство, че западни държави не просто приемат статуквото в това производство, но и се опитват да го поддържат, са опитите на американски лобисти да предотвратят приемането на протокол за премахване на най-лошите форми на детски труд.(26) Въпреки че променена версия на протокола в крайна сметка е приета, мерките, които се изпълняват, не водят до намаляване на проблема. Изводите, които можем да направим, са, че ниската цена на какаото остава приоритет за западните корпорации и правителства, поради което всички форми на посегателство върху човешките права, включително правата на детето, остават приемливи в името на по-голямата печалба. Капиталистическата система продължава да страда от поддържане на неинформираност и безразличие сред потребителите, за да бъде управляем икономическият процес и за да е налице високо потребление.
За разлика от капиталистическата система холистичната не е склонна да експлоатира по подобен нехуманен начин своите участници или външни лица, не преследва самоцелно трупане на капитал и не стимулира бездна от алчност сред хората, която да се запълва с лишенията на други, а понякога и с тяхното чудовищно нехуманно третиране.
Всеки участник има своето място в холистичната организация и е негово право да го открие, да го оформи и да го заеме. Ролята на общността е да му съдейства да разкрие своите най-красиви висши потенциали, тъй като това ще бъде в интерес на самия него, но и на цялото.
Повече за холистичната икономика вижте в книгата “Холистично общество”