Въпросът: „Какво е човечество?“, на пръв поглед изглежда банален, съвършено очевиден и ненужен. Ако проверим по-дълбоко представените тези за произхода на човечеството, ще установим непълнота, неяснота и преплитане на понятия. Изказани са множество догадки и хипотези за произхода на човека. Еволюционната теория ни убеждава, че хората са били примати, а преди около четири милиарда години дори са имали общ биологичен прародител с всички останали видове, включително и с растенията. Днес вече се представят публично различни теории за древните астронавти, в които се описва заселване на хората от представители на различни извънземни раси.
За да се даде отговор на въпроса какво е човечеството, не е достатъчно да съберем всички познати ни народи от Древността до днес. Всички култури са съставени от хора, но това не означава, че техните общества са действали и действат в интерес на човечеството. Културните особености на един народ и една цивилизация са важно историческо наследство за това как даденият народ е третирал човечеството. Това личи от социалния модел, правната система, отношението към различни групи хора от този народ или извън него. Следователно става въпрос за два различни, взаимно обвързани, групови субекта – единият е народът, а вторият: човечеството.
Разглеждането на човечеството като самостоятелен правен субект със свой правен интерес е сравнително нова концепция, която се явява естествено продължение на процеса на хуманизирането на правото и международните отношения през последните десетилетия. Това хуманизиране включва най-вече признаването и защитаването на човешки права и свободи, както и поставянето им като основополагащи норми в голяма част от правните системи на много държави. Независимо от тази положителна посока на развитие на цивилизацията, водещата движеща сила в нея все още е службата на егото. Средствата и методите на организиране на държавата са в несъответствие със службата на цялото и със съблюдаването интересите на всички участници.
Какво е правното положение на човечеството в настоящето?
В съвременното международно право срещаме термина „човечество“ в едни от най-важните международни договори: на първо място в Устава на ООН; Договора за Космоса; Конвенцията за международната морска организация; Договорът за Антарктида; Договорът за неразпространение на ядрено оръжие; Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и др. Въпреки, че се използва понятието „човечество“, липсва правна дефиниция за това какво в действителност включва то и какво е неговото правно положение.
Всяка група от хора, независимо дали съществува като юридическо лице, или не, представлява обективиране на определена общност. Тя има своя социална програма, която желае да реализира и свой интерес, който защитава. Способна е да организира своите членове и си взаимодейства с други групови общности, за да осъществява целите си и да изпълнява своята мисия, с която е създадена.
На тази основа, когато сравняваме отделните групи от хора, ясно виждаме, че човечеството е основополагаща общност, без която не биха съществували всички народи, държави, религиозни организации, дружества, партии, университети, клубове, семейства и т.н. Нито една от изброените общности на този етап на развитие не може да съществува без хора. Това означава, че интересът на човечеството следва да бъде поставен по-високо в йерархията на груповите интереси в сравнение с тези на изброените общности. Следователно действията на всички общности от хора не следва да са в нарушение на интересите на човечеството.
Можем да изведем следната дефиниция за човечеството:
Човечеството е първична общност, която включва в себе си всички човешки същества, които са живели, в момента живеят или ще се родят. Човечеството разглежда всеки човек като уникално свое проявление, което е равно по значимост с всички останали.
Тази дефиниция ни дава общите характеристики на човечеството и довежда до важния извод, че сборът на всички държави, нации и народи не съставлява човечеството, няма представителна власт за човечеството и не може да бъде израз на интереса на човечеството. Нито ООН, нито така наречената международна общност, нито една международна организация, неформална структура и нито една държава нямат право юридически и политически да представляват човечеството. Нещо повече, към момента нито един от тези субекти не се е задължил да съобразява интересите си с този на цялото човечество и много от тях го пренебрегват и нарушават.
Ако разгледаме ООН като правен субект, то тя е международна организация, в която се съгласуват национални интереси. Аритметичният им сбор в никакъв случай не следва да е тъждествен на интереса на цялото човечество. Типични примери за разминаване между двата вида интереси(сборът на националните и този на човечеството) е начинът на използване на околната среда, нехуманното третиране на групи от хора, експлоатирането на природните ресурси, без да се съобразяват с бъдещите поколения на човечеството, воденето на война между народи.
Така например целите на ООН, описани в стратегическия документ „Цели на хилядолетието“ предвиждат да бъде намален наполовина броят на населението без достъп до подобрен воден източник. Подобна цел не отразява холистичната визия на човечеството и демонстрира слабостите на международна система в служба на егото, в която националните и корпоративните интереси се преследват в нарушение на интересите на човечеството. От гледна точка на човечеството достъпът до чиста питейна вода за всички хора е основна потребност, която трябва да бъде удовлетворена приоритетно, преди икономическите ресурси и човешки усилия да бъдат използвани за каквито и да било други цели. Постигането на определено съотношение или статистически приемлив резултат, какъвто ООН желае, също не е измерител за хуманност, който може да бъде достоверен и приемлив за човечеството. Това е така, защото смъртта на бедстващи хора, които нямат достъп до чиста питейна вода, ще е в полза на подобряване на тази статистика, но ще е в противоречие с интереса на човечеството. Този документ на ООН, който е насочващ за глобалното управление в света, ни демонстрира, че целите, които си поставя тази международна организация, не са задължително в съответствие с интересите на човечеството. По-важното в случая е, че дори и да са хуманни голяма част от целите, ООН не притежава реални правомощия да ги осъществява, както и да следи за тяхното прилагане, тъй като държавите са основните субекти на международното право, а те са превърнали ООН във форум за преговори.
Всички държави експлоатират ресурсите на своя територия, както и ресурсите общо наследство на цялото човечество(космическото пространство и морското дъно) в зависимост от собствената си национална политика за опазване на околната среда и политика на развитие. Икономическите ползи от тези ресурси се разпределят на пазарен принцип, което не означава, че са облагодетелствани в еднаква степен всички хора и ще бъдат опазени ресурси и за бъдещите поколения.
Друг пример за съществено противоречие между националните интереси и интересите на човечеството е прибягването до военни действия за разрешаване на международни спорове. От гледна точка интересите на човечеството всяка война е неприемлива и крайно нежелана, тъй като загиват хора, без значение от тяхното гражданство, политически възгледи, религиозни убеждения и т.н.
Схема 2 – Човечество, държави, корпорации
Дефиницията за човечеството като общност, която включва всички хора, означава, че всеки има връзка с цялото човечество. Всички раси, етноси и народи, които са съществували и съществуват, се разглеждат като важни културни и антропологични аспекти, които оформят разнообразието на човечеството и го изграждат. Традициите и културните особености на дадени общества могат да бъдат оценявани според това дали удовлетворяват интересите на човечеството, или го пренебрегват. Така например общества, в които е било налице робство, са в разрез с хуманните идеали на човечеството и противоречат на неговите интереси. Независимо от икономическото, технологичното, научно и военно развитие на дадени държави, ако техните действия са нехуманни, те нарушават интересите на човечеството.
От философска гледна точка човечеството е ясно изразена общност и за всички хора е видно, че то съществува. Юридически възниква въпросът явява ли се човечеството субект на правото и може ли да бъде такъв. Необходимостта една общност да бъде правен субект идва от обстоятелството, че тя ще защитава най-добре своя интерес и има право да бъде свободна, обособена и представлявана. Само след като бъде призната за правен субект тя може да излъчи свои представители, които да защитават интересите ѝ пред останалите и да поемат задължения от нейно име.
За да бъде една общност субект на правото, тя трябва да има правоспособност и дееспособност: да изразява волята си чрез свой орган, да може да поема права и задължения, включително да сключва договори и т.н. Към настоящия момент поради липсата на тези предпоставки, човечеството не се явява субект на правото.
По отношение на втория въпрос: може ли човечеството да бъде правен субект, следва да отбележим, че това е напълно възможно и едновременно с това е много необходимо. Правното „раждане“ на човечеството следва да бъде чрез създаването на орган, който може да носи названието „Орган на човечеството“. Важно е да се отбележи, че той следва да функционира като холистична организация, тоест да защитава интересите на човечеството, като отчита и в оптимална степен защитава интересите на всички останали субекти на холистичния модел. Усилия за предотвратяване на всички възможни форми на неефективно функциониране на органа или на злоупотреба със служебно положение на негови представители следва да бъдат положени преди неговото създаване.
Обособяването на човечеството като самостоятелен наднационален правен субект ще допринесе съществено за хармоничното развитие и мирно просъществуване на всички народи, на всички човешки езици, на всички хуманни културни обичаи. Органът на човечеството няма да засегне хуманното развитие на народите, а ще го гарантира. Всички военни действия, форми на незачитане на човешките права и икономическо подчиняване на големи групи от хора не са в интерес на народите и на процъфтяването на техните култури. Развитието на всеки народ и всяка нация е възможно само ако е налице развитие на хората в съответната държава.
1.1.1. Човешката връзка
Човешката връзка е фундаментът, от който се надгражда концепцията за обединеното човечество. Тя е генетичната връзка между индивида и груповата общност, благодарение на която лицето може да се нарече човек. Тя съществува (опредметява се) от момента на раждане на човека, когато той става биологична част от човешкото семейство. Тази връзка ни дава основание да разглеждаме човечеството като първична общност. Всички раси, етноси и нации са вторични по отношение на човечеството и могат да се разглеждат като негови аспекти. Тъй като преди да бъдем представители на определен етнос или раса, сме представители на човечеството, е необходимо всеки да бъде запознат с връзката, която притежава с него. Чрез съзнаване на своята човешка връзка той е стимулиран да познава и зачита интересите на цялото човечество.
Можем да сравним човешката връзка с гражданството – връзка между гражданин и държава. При това сравнение ще установим, че последната е вторична, тъй като гражданството може да бъде дадено и отнето при определени условия, както и човекът може да се откаже от него. Видно е, че човек не може да се откаже или да му бъде отнета човешката връзка, тъй като тя е генетична, което прави човечеството първичен субект. Поради тази причина правните интереси на човечеството следва да се признаят като такива от по-висш характер и с приоритет на удовлетворяване пред тези на държавата.
Този извод е изключително важен, за да погледнем с други очи – тези на човечеството какво означава две държави да водят война помежду си. Това е акт на самоубийство, от гледна точка на човечеството.
Обсъждането на въпроса за връзката на човека с човечеството е особено актуално, като имаме предвид развитието на биотехнологиите и по-специално възможността за човешкото клониране и създаване на хибридни индивиди. Без никакво съмнение лицата, които са били клонирани, следва да се считат за равнопоставени на всички останали хора и част от човечеството.
Независимо от обстоятелството, че латинският корен на думата homo е свързан с думата humus, което означава „земя“ и human-beings буквално – „земни същества“, в бъдеще хора могат да бъдат родени не само на Земята. Такава възможност до някаква степен съществува и днес като имаме предвид, че хора могат да обитават трайно космически станции.
На теоретично ниво няма съмнение, че хора, които биха се родили извън пределите на Земята, притежават човешка връзка, съответно са част от човечеството и следва да се третират като равнопоставени на всички останали. Относимият критерий е, че човек е роден от друг човек и носи човешки гени, което означава, че няма териториален принцип, ограничаващ човечеството и възникването на човешка връзка.
Признаването на човешката връзка е необходимо и от правна гледна точка, тъй като ще подреди и изясни системата на човешките права и ще предостави на всеки човек правна защита от посегателство от страна на държава, корпорация или друг човек. Именно правното признаване на човешката връзка ще направи явления като робство, война, смъртно наказание, принудителен труд и всички други посегателства върху човешките права забранени.
Възможно ли е новосъздаден правен институт на човешка връзка да съществува паралелно с гражданството на дадена държава?
Ако човечеството бъде признато за правен субект със свой орган, който да го представлява и със свой правен интерес, който да се стреми да осъществява, то това ще доведе до появата на правния институт на човешката връзка. Съществуването на държавите като организационни форми паралелно с Органа на човечеството изисква човешката връзка да бъде призната за правен институт, който съществува паралелно с гражданството. Няма правни пречки това да се случи. В настоящето е възможно човек да притежава две и повече гражданства, което му предоставя права и задължения към съответните държави.
Признаването на човешката връзка ще доведе до предоставяне на права за всеки, с които държавите също следва да се съобразяват. Основният аргумент за приемане на човечеството за наднационален субект, по-висш от държавата, съответно неговите правни интереси са с приоритет пред националните е, че човешката връзка е първична за човека, а гражданството – вторично.
Институтът на човешката връзка ще способства да се разреши практически правният проблем за нарушаването правата на човека. В настоящето една държава може да избере дали да приеме и ратифицира международен договор за опазване на човешките права, да преценява кои от тях ще спазва и кои – не. Институтът на човешката връзка, съответно възникването на правния субект на човечеството, ще регулира човешките права като задължение, което държавата има към човек, тоест към представител на човечеството, а не към свой или чужд гражданин по силата на своето законодателство.
Друг аргумент в полза на по-висшия правен статус на човечеството спрямо държави и корпорации е, че то включва всички хора и е много по-древно от историята на всяка една държава или частен субект. Към настоящия момент държавите не могат да функционират без представители на човечеството, докато хората са живели и могат да живеят в други организационни форми, освен държавите.
1.1.2. Бъдещите и миналите поколения на човечеството
В дефиницията за човечеството се включват и хората, които са живели в миналото, тези, които живеят в настоящето и тези, които ще се родят в бъдеще.
Включването на миналите поколения като съставна част от човечеството означава на първо място, че е необходимо да се предприемат действия, чрез които да се изследва безпристрастно историята на човечеството, да се опазва културното и историческото наследство и да се предоставя информацията свободно за всички хора.
На следващо място историческият преглед ще спомогне за извеждане на важни изводи за това как зле функциониращи държави и религиозни организации потъпкват правата на хората, потискат знанието и свободата. Това ще спомогне за освобождаване от тези примитивни организационни модели.
Изследването и опазването на историческото и културно наследство не означава задължително, че съответните групи хора са действали в интерес на човечеството. Обръщайки се назад към историята виждаме колко кръвопролития, войни и други нехуманни прояви са били извършвани от повечето племена и народи, но това не означава, че паметта за тях не трябва да бъде запазена. Познаването и осмислянето на грешките и достиженията на поколенията от миналото е неразделна част от развитието на цивилизацията и е важен компонент от интереса на човечеството. Правото на човек да знае своя произход и история следва да бъде защитено човешко право. Укриването на исторически факти и събития, както и тяхното целенасочено некоректно тълкуване, са действия в ущърб на интересите на човечеството и следва да не бъдат извършвани от държави или евентуално от бъдещия Орган на човечеството.
Бъдещите поколения също са част от човечеството и това следва да бъде взето под внимание от Органа при осмислянето на правния интерес. Това означава, че използването на ресурси по един благоприятен за хората и околната среда начин следва да се извършва в дългосрочен план и винаги със стремеж да се оставя добро наследство за бъдещите поколения, но и за останалите субекти на холистичния модел. Дългосрочното планиране, което включва и бъдещите поколения, е ключов принцип за развиване на отрасли като екология, планетарно управление на ресурсите и опазване на културното и природно наследство на човечеството, съхранение на Земята и разумно използване на космическото пространство.
Чрез тази визия за поколенията се създават мостове между минало, настояще и бъдеще, с които можем да разберем по-пълно интереса на човечеството и да определим балансиран ритъм на развитие, в който всеки човек да има възможност да живее щастливо и свободно. Щастието е личен избор и вътрешно състояние, но благоприятната външна среда и поддържането на хармонични социални връзки могат да бъдат силен фактор и се явяват необходимо условие за всеки човек. Поставянето на индивидуалното човешко щастие като цел пред общността е важно, за да се организират ресурсите по най-добър начин и да бъде предоставена възможност за всеки да бъдат защитени правата му и удовлетворени интересите му.
1.1.3. Интересът на човечеството
Ясното дефиниране на интереса на човечеството е от изключително важно значение, за да могат да бъдат поставени точни цели и да бъдат определени принципите за тяхното реализиране. В неговото приложно поле се включват онези ценности, които са основополагащи за хуманизма. Така например, от гледна точка на човечеството, всички хора са еднакво значими негови проявления, поради което е необходимо да бъде гарантирано правото на живот на всички, включително и на онези, които имат нехуманни прояви и извършват престъпления. Следователно използването на военна сила срещу хора се явява крайно действие, което е в ущърб на интересите на човечеството. Основателно би било да се въведат международни механизми, които да гарантират, че всеки международен спор ще бъде решаван по мирен начин.
Така можем да изведем някои от основните принципи, които се включват в интереса на човечеството:
1. Всички хора са равни по значимост проявления на човечеството и притежават еднакви човешки права, включително икономически.
2. Човечеството следва да гарантира защитата на човешките права на всеки, независимо от неговото гражданство, пол, раса, икономическо положение или друг отличителен белег.
3. Човечеството следва да стимулира използването на хуманни методи за взаимодействие с всяко човешко същество, с цел да му се даде възможност да се приобщи към цялото човечество и да припознае интересите му като свои.
4. Човечеството следва да осигурява все по-благоприятна среда за развитие на бъдещите поколения.
5. Човечеството следва да проучва своята история и да я прави достъпна за всички хора.
6. Човечеството възприема Земята като планета, с която има специална връзка. Добиването и използването на ресурсите ѝ следва да бъдат по екологичен начин, който да защитава интересите на околната среда, на животните и на растенията.
7. Изследването и използването на космическото пространство, включително и на всички небесни тела, следва да бъде извършвано по начин, по който не се нарушава съществено тяхната екосистема и цялостност. Ресурсите на Космоса вече са признати за достояние на цялото човечество и следва да бъдат използвани по такъв начин, че да бъде максимално добре защитени интересите на човечеството.
С появата на човечеството като правен субект, следва да се приеме, че неговият интерес се явява върховен по отношение на всички национални интереси и с предимство пред всички корпоративни. Това е така, защото на този етап на развитие държавата не може да функционира без хора, поради което тяхно право е да създадат Орган на човечеството и да изискват спазване на човешките права на всички. Така, както корпорацията е длъжна да съобразява своите действия с националните законодателства, така също и държавите трябва да съобразяват своето поведение към всички хора, в граници, определени от Орган на човечеството. По този начин всички национални интереси ще бъдат правно допустими и легитимни, само ако не нарушават интересите на човечеството.
Достигането на съзнание от страна на хората, че преди да бъдат граждани на дадена държава, те са човешки същества, които имат обща принадлежност с останалите, е винаги лично усилие и свободно убеждение, а не външно наложена визия.
Уточняването на службата към човечеството и задълженията към държавата не следва да се възприема като непатриотично и пренебрежително отношение към националните интереси. Напротив, хуманността се явява основна линия на изграждане на националния интерес и признаването на човечеството като върховен правен субект по отношение на държавата, е и гражданска позиция за нейното развитие. В настоящето отсъстват ясни критерии за определяне на националните интереси и държавите назовават враговете и конкурентите си във вътрешен и международен план, вместо да се фокусират върху подобряване живота на представителите на човечеството.
Всички организационни форми, които включват хора, следва да се съобразяват с интереса на човечеството като върховен за тях, ако човекът, който е свързан с тези организации, декларира принадлежност към субекта човечество. Това са държави, международни организации, както и всички видове частни образования.
Създаването на Орган на човечеството е организационна форма, която не само ще легитимира хората като международноправен субект, но ще се превърне във водещ участник в международните отношения за разрешаване на различни конфликти. Такъв орган няма да бъде обременен от едностранчиви културни и цивилизационни връзки с дадена държава или религия, а ще бъде призван да защитава интереса на човечеството и да съдейства за мирното разрешаване на международни спорове.
Следващото важно правомощие, което следва да притежава Органът, е свързано с патентни права върху изобретения и задължението те да бъдат свободно използвани в интерес на човечеството. И днес съществуват технологии, които могат да бъдат относително лесно въведени във всички държави, което ще повиши съществено стандарта на живот и здравето на техните граждани.
© Александър Миланов, 2016